Жоро и Аркади Вайнер!2
Вам селям алейкум3, е,
с вас познати сме тъй тайно, -
помним Кодекс4 - не четем.

Пишат аксакали5 седем
в Хиндукушската земя6,
че списанията седем
вас на нас7 ще преведат.

Щом памук при нас добиват
(днес, коприна е - памук)
вас откри „Звезда от Изток“8 -
в седем страници е тук.

Ходил бе в Москва на ЗИМа9
най-голям наш аксакал -
ни в едничък магазина
книги ваши не съзрял.

Двамата по-стари братя
косми късат от брада -
няма, и рушвет да дават,
в „Книжна будка“10 - ей така.

Аз за „Века милосърден“11 -
тъй съм благодарен вам! -
офицера дар е пъпеш
и от нара килограм.

Телевизия накрая12 -
клетва в сивата коса! -
с нова серия ще дава
осем пъпеши сега.

Да не спънеш се във прага
(Нрави се кюфта-бозбаш13?),
дай жени в пазар Централен:
И глава - на агне ваш.

Може, да е много скотско,
за затвора - песни ли
(Нека пей артист Висоцки)
пъти два ще заплатим.

Няма ваши разпечатки
и в Париж, сега дори...
Впрочем, що ще купиш с франк ти?
Грозде същото нали...

Ние днес вас ви четеме,
там абзац - избива пот.
Братя, ние вас зовеме14 -
удивителен народ.

Наш праправнук - е в главбаза15,
там с пари - не е съвсем.
Да ядете? Аз ви казвам
там вървете всеки ден.

Как аз исках, във иняза16...
Едър удар готвих тук.
Жив да бе сега Ниязи17...
А каква - е връзка тази? -
Връзките Европи с Азии,
връзки тези - са боклук.
Бяхте вие на КамАЗа:
Плод там няма. Плюйте в пазва -
я вървете в Хиндукуш!
1 Търговец на плодове по пазарите на Съветския съюз - тук се има в предвид достатъчно понякога отблъскващите личности на търговците на плодове по пазарите на Съветския съюз, най-вече представители на някои южни републики на СССР (Азербейджан, Туркмения и други). Най често те говорят неправилно на руски и в самия текст на песента има еративи (думи и изрази умишлено изкривени или неправилна употреба на падежи, род и число). Висоцки демонстрира лошото познаване и използване на руския език от тези хора, като говори с езика на жител от „националните покрайнини“ (узбеки, азербейджанци, туркмени и др.) В песента са използвани няколко говора на тези народи.
2 Братята Георги и Аркади Вайнер писатели на криминална литература.
3 "Мирът да е над теб, Мир на теб“ - приветствие разпространено сред мюсюлманските народи на средна Азия.
4 Става дума за криминалния кодекс. Когато в СССР се е говорило за Кодекс в средите на криминалните и ходещите по ръба на закона се има в предвид именно криминалния кодекс. Има се в предвид и това, че тези хора знаят почти наизуст този Кодекс и няма нужда да го четат (психологията на руския език е такава и е трудно обяснима за хората, незнаещи руски език).
5 Старейшина, почтен възрастен мъж при тюркските народи в Средна Азия и на Кавказ.
6 Вероятно се има в предвид местност в Туркмения, граничеща с Афганистан в басейна на река Мургаб.
7 Вас на нас - има се в предвид точно тези еративи и говори на южните народи.
8 Рускоезично литературно-художествено списание на Съюза на писателите на Узбекската ССР. Обаче публикации на братята Вайнер в това списание до 1985 година няма. Вероятно е художествена измислица на самия Висоцки.
9 Съветски автомобил от лукс класа за времето до 1960 година, но и 20 години по-късно е бил предмет на гордост и лукс за представителите на южните републики.
10 Централния магазин за книги на писателите, в Москва (по времето на СССР).
11 Роман на братя Вайнер, по който е направен сценария на филма „Мястото на срещата не може да се измени“, в който Висоцки играе в ролята на Глеб Жеглов.
12 А на края телевизия - намек за филма „Мястото на срещата не може да се измени“.
13 Кюфта-бозбаш - ястие от азербейджанската национална кухня.
14 Ние вас зовеме - има се в предвид точно тези еративи и говори на южните народи.
15 Главбаза - намек за специалното снабдяване на номенклатурните кадри в СССР.
16 Съкращение на руски от първите две букви на думите (иностранный язик - ин.; яз). Това може да означава факултет по чужди езици (намиращ се в състава на университет или педагогически институт) или се визира института по чужди езици в Москва - МГПИИЯ.
17 Хамза Хакимзаде Ниязи (1889-1929) - основоположник на узбекската съветска литература.
 
© Васил Станев. Превод, 2018