Тръбят рога: върви, върви! - и се размърда свита. Без жар душата на ловци, от волски жили свита. Забавна хорската игра: убиват лебедите два! Стрелите горе литват... И точно на стрелци око, - а тези лебеди за зло днес в среща се опиват. Живя под слънце, - там бе тя, звезди безброй що са там, тук само лебеди летят високо в небесата. Ти полети - разкрил крила - в гъста трептяща синева. Лети по Божи склона - в такава днеска висина, възможно е да долетят там ангели и стона. Но той настигна я и там - щастлив е миг едничък. Тук песен лебедова - тя се ярък миг нарича... Два бели ангела съвсем, в земя отправиха се те, - по правило опасно! Там зад храсти, как стена, следят ловците за това, за щастието кратко. Така изтрили пот в чела виновници за гибел, - в съдба последната молба: “Ти спри се миг отминал!” Тъй пя се вечен този стих на песен лебедова той е пик - щастливци те са мигом. Падат в едно надолу те, така на седмо са небе, де щастие постигат.
© Васил Станев. Превод, 2018