Ченге да съм - кълна се ще умра аз, ще спретна юбилей - на онзи свят! Но ясно стана: не десети-летен е етапа, не юбилей, а просто - десетак. И все пак ти „Боржома” ми налей За юбилея. Тези дати редки! Ех да де, тъй добре, - не юбилей, да кажем, - две нормални петилетки. Така с какво сме към “не-юбилея“? Защо да пием и да си речем? Защото, на въпросите в „Коне“, и в “Пелагея“ - на „Живи“ ние отговор четем. Не пик и апогей, зенит, но знай, че тази песен е от име на брат зека! - Нам „Живи“ и „Пелагея“ ни подай, и просто повече да са „Добри човеци“. Нам почести особени са дали: и премия по-рано нам е дар, във вестника погледнах, пълно е там със похвали - и аз, сред редовете ги видях. Но само за награди няма ни, и без гастроли във чужбина някак. В година определяща лежим, - и, впрочем, и в решаваща, - в Таганка. Затвор разбит - на бунище боклука! но има, де глави да прислоним. Строежът на площад - годинки десет чукат, ала баланса ще възстановим. Ох, в път сме ние! Ох, на колела! - Париж мечта е, а в Челни сме свежи - ще бъде наш театъра номад и уличен (това ни бе стремежа). Тук е добре, и без парцал в устата, И тук се пие, дъвче, държиш реч. А тези лета десет - не в пандиза са етапа: Те са - етап на пътя ни нелек. За този що успя, изнесе - тост, нас в юбилей доведе ни - водача. За шефа ни! И с него сме във срок - бе наша първа точна “десетачка”. И още пием в дружба плътно, зная, с приятеля си стар - с тагански нар - За туй, че на банкета разделили с нас сте пая, не взели за пиеса хонорар. Редеят стройни ваши редове - писатели, които уважаваш. Но, казват тъй, от туй се възмъжава. За дългите и честни трудове - земен поклон, Абрамов и Можаич! От нас в лица останал профил детски, убит не ас, кат птица във летеж - Здравейте и, Андрей, Андрей Андреич Вознесенски! И нека втори Бог прати за теб. Ах, Зина, жалко - брак бе провален, - у нас там, в Сечуан, сме с време малко. И жалко, че Гертруда - мама бе, и Василиса, не ми е майка, Алла. Ах, Ваня Бортник! - тиха си мотика. Как се гордея, че с теб съм аз на “ти”! Тъй не видя спектакъл Паша, Павел, папа Римски - от теб би взел немалко добрини. Таганка, слава! Смей се! В плач! Крещи! Живей си ти в наслада, и в страдание. Да легнат редом и тухлите ни камък крайъгълен са те в новото здание.
© Васил Станев. Превод, 2018