В света хора малките се носеха, живееха на кредит, - добрите, а и лошите, сами или съвместно. Добрите лошо зная аз - те имат май крилете! Дружа със лоши - даже аз, - те искат все оръжие, оръжие, оръжие на гнета! Големи хора - туз и крез - в ракетите страст водят, а малките - що правят без оръжие в свят този? Я виж го, там хъшлака - той без пари съвсем, но в джоба има някак - револвер зареден. Мечтае за вечерята от сутринта, цял ден, а пък сакото тесничко - настръхва му съвсем. И с него във разходка аз там вечер - леко е, и стиснах палци потните стоят на спусък те. Аз целеустремен съм, деловит съм, опушен, подкован съм и попийнал! Ей, що във мен така се взирате - сакат не съм от века! Да пийна водка - знам - и аз ще мина за човека. При мене, сте несретните, със мен, плещете яко - веднага след вечерята ще пея за оръжие, оръжие, оръжие - балада! Голям играч, но гном на ръст, - на карти се сражава, големи фигури със блъф ва-банк - така го дават. И глезят се със бомбите, - без тях все ние сме, освен тъй - хора скромни сме: и стига пистолет. И ето в джоба - купен е нормален пистолет и остър, там с тризъбец е познатия стилет. Сноват хорица - в ужас са по дясната страна, а ние със оръжие все крачим по страна. Под дулото попадащи лица, с лице в стената! Стой! Не мърдай, никак! Напразно, братче, за забрава ти ходиш по аптеки, - Купи си тъй поне топор - ще станеш и човек ти! Обръщам се отвътре аз - и голичката правда ще пея добре плътно аз за милото оръжие, оръжие, оръжие - балада! Купи бельо постелното? Защо ни е - неясно! Купете огнестрелното - зад ъгъла отдясно. Тъй, започнете! Тъй де! Учете се в стрелба! във вестник за оръжие - на всяка полоса. И сладко под лъжичката, горчиво на душа: Убит художник с нищичко - за фунта мукава. Раз два! Стрелбата проста е - във хора, псета - на, - продажба, слава Господи, не ще я забранят! Оръжието днес е без забрана, Не бойте се - тъй ред в света настана! Свири че, - на, цигари пуша аз, вземи китара! Приятел, делово, ти казвам аз, не дрънкам само. Без страх, тъй без оръжие - зъбатата акула, дори и без оръжие големи са големи - а малките така - те без оръжие не струват: а малките кога са без оръжие - мишени. Големи - бият слонове, и гонят вече тигрите, за мен, за вас - за нас къде с шеги такива в мислите! И нека с висши сфери все - големи хора забавляват се, - един вече игра с „пантерите“, а други - надиграват се... У нас във джоба пушката - тъй мъничка, и нова е, - тъй нас земята - гушна ни, постелката за гроба е. Кръв течна, мръсна просто е пулсираща в глава, синеят палци потните и спусък те държат. А ние, малки хора, - на обществото пречим, но вие погледнете ни така нас отстрани зад тесни рамене на неголям човек са вече съвсем печални, мрачни тук - големи две войни. „Мълчи и не убиват там“ - те мисли празно тъжни са, - така продават със цел нам любезното оръжие! От север-изток духа тук - цената е прилична - годна е, - у нас, благодаря ти Господи, страната ни свободна е! Ех, ти живот все без грош си, като праха духни! - по бройка си, по-евтин от - цигарите дори. Животът все се пали, той с тънка е коса, - натиснал си със палеца на спусък ти сега! Щом се купува леко, в ред сме ние тука някак, в живот не ще лишат - и да се бием можем все! край нас е без война - война, а с голи ръце сякаш - не ще заплашиш, и дори не ще откраднеш самолет! В стрелба, в хазарт покорни са, от възраст всяка - верен: И стар и млад, и той, и тя, И - жълт, и бял, и черен. Куршуми всички стигат ни, - ни дявол е, ни бог за тях, самите се убиваме и никой не докосваме. Пак пари под лъжичката. Привично туй е все убиец на коричката, девица неглиже. Свят пълен с неудачниците те с брадвичка в ръка момченцата със палченцата те спусък там държат!
© Васил Станев. Превод, 2018