Дни седем стар Бог, уморен поред, той разпален и бойко твори света ни беден хем - там всеки звяр бе - по двойка. Твори той в радост вече, кат себе си съвсем създаде Бог човека, във пробен манекен. Идея тази стара е, но не оплюта е съвсем - твърдя аз както две по две - Адам бе първи манекен. А ние! Смет на хромозом, огризки на божите сме гени - вървим по път изминат, щом, тъй правим също манекени. Не глупави сме, братче, живи да пременим, - трупа в премяна значи и куклите редим. Лишени от надежда, без мъки жив - така, във своите одежди от восък кукли са. Почакай и не ме ругай, а се огледай настрани - макар подобни те са нам, но не с живот кат нас уви. Носа ти сплескан по стъкла, ти гледаш - във теме пулсира, а там седят те в топлина и те се зъбят и не спират. Кретена този в халата над тебе той се смя: Ей, жив ли си, приятел? С добра ли си съдба? Виж я ти - прелест! Зле с какво? Загар, коси до колене. В кожух, загърната, и то ласкае тъжен манекен. С добър живот са те така, тях глезят, и галят и греят. А те не харчат ни пара и плюс в това - не стареят. По тиквите вбесено, нас блъскат, бият тук, на кукли-манекени създадохме уют. Вежливи са - ти погледни! Не се вълнуват те сега, тъй жизнерадостни нали, за нас безумци род не са. Самотен никога не е - в салона, в леглото, в билярдна, - невъзмутим, кат йога е, галантен и елегантен. Такъв да бъде плена, не е свобода - срок. И вместо манекен там ден искам аз живот. На манекена дайте дял дерете ме - съгласен аз! В приятен кръг в рода му цял готов съм - хващам се на бас! Така предлагам смело план сезонно може да са смени: Да сме в бездушния им клан, а вместо нас - манекени. Щом не върви то ясно, готов да се кълна - не ще са те съгласни на смяна във места. От тях, се знай, че ни един не ще отстъпи нам уют: И от витрините сами не ще си тръгнат те от тук. На мен се струва - хитри са, и, тайно те стават разярени, когато живи хора спят, излизат в нощ манекени. С машините от кражба, те носят се, така! Бушуват и изгарят живота си в нощта. Такива подвизи творят, че за година не творим, но пък възвръщат се назад... Ах, как завиждам им нали! Горе и долу нас ни виж, в стените вбит и залепен е наш главен лозунг и девиз: „Със грижа за манекени!“ И четохте - наскоро?! - грабеж на магазин, стрелба в тях беше колко - но мъртъв ни един. Със данък ти не можеш пък, не стряскаш със цена съвсем. Щастлив ти път, щастлив ти път, - Щастлив си мистър Манекен! Като индуси ние сме с надежда на смъртни и тленни, Щом ние утре ще умрем - възкръснал пак в манекен си! Братлета не хленчете, - наш ден ще дойде, пак! Пазете, хора, свято на манекен рода! Болести острите у нас, и вече никои не сме... Тупти надежда във страна - във здрав и як, но манекен.
© Васил Станев. Превод, 2018