Ако някъде в чужда, незнайната нощ
ти се спънеш и ходиш по края,
не се крий, не мълчи, мен викни с пълна мощ -
твоя глас ще го чуя, позная.

Може, в гръд със куршум ти лежиш в зряла ръж?
Потърпи - бързам аз, и умора краката не чувстват.
Ще се върнем където и въздух, тревата лекуват,
само ти не умирай, кръвта само дръж.

Ако коня ти яздиш, хвърчи, долети -
коня дорест все път ще открие
в края този, където са живи води -
лек за раните твои са тия.

Ти къде си, приятел, - в път си, запрян,
на разклони какви и кръстовища, спрял си нарочно?!
Може би, уморен, и унил, заблудил си се просто,
да се върнеш не можеш обратно ти сам?..

Тук такава чистота под снега се таи,
не ще видиш такава прекрасна.
Тук са ничии храсти, цветя и гори
щом поискаме - те ще са наши.

До коляно в калта - много трудно вървиш,
щом по острите камъни, бос във водата студена,
пален в огън, и брулен във вятър, димен, изпрашен си,
тук ти всякакъв се добери, допълзи.