В суета на града, и с колите цял ден, там се връщаме ние - къде ще се денем! И се спускаме долу от върха покорен, в планини, в планини, в сърце пазим пак спомен последен. Тук и спора е вече оставен! Аз така си доказах на век - Планина, планини сменя само, на които не стъпва човек. Кой един ще поиска да бъде в беда? Кой си тръгва, тъй зов на сърцето не слушал? Но се спускаме, щом покорен е върха - що да правим, в земя боговете се спускат. Тук и спора е вече оставен! Аз така си доказах на век - Планина, планини сменя само, на които не стъпва човек. Песни, теми, надежди и думи къде? Планините у нас са, зоват да се върнем. Но се спускаме - кой за година, съвсем, щото ние пак трябва там да се завърнем. Тук и спора е вече оставен! Аз така си доказах на век - Планина, планини сменя само, на които не стъпва човек.
© Васил Станев. Превод, 2019