Живее печен момък Бари, и той не слиза от седло, до шия дългове направил, но питаш ли го, как и що, - поглажда своя пистолет, през зъби ще цеди небрежно: Щом без закони ще е днес, то само в него е надежда! Въртян-усукван, в камъка ударен, но е с главата той наред. Нали е печен момък Бари: Глътка вода - и пак напред! Той, щом попаднат му в следи, по грива коня милва нежно: Потеря, брат. Законът спи - и само в теб, ми е надежда! Дома гори ви - чер от сажди, напразни вопли в небеса: Защо е Бог - зовете Бари, той сметките урежда сам! Сух той излиза от беда, макар не все със сухи дрехи. В закон щом няма полза - да за всички в него е надежда! В дуел с врага се бързо справя, за свои - той е просто бог. Такъв е печен момък Бари - душата пълна - празен джоб! Той отговор навреме дал, щом свада почнал е невежа, - и щом в страна закона спа, във себе си е днес надежда. Без пет минути свят е той, Нагъл без четири ще е, без три той е герой и без една - подлец.
© Васил Станев. Превод, 2019