Аз от Ростов съм, въобще подхвърлен -
можех да бъда от къде ли не, -
и ако Боже мой, не ме изгърбиш,
то всичко ще се случи най-добре.

Живея днес - къде? - например в Тула.
Живея - и ни загуба, ни кяра аз броя.
От детство помня детски дом в аула
с чечено-ингушетите аз бях.

Нам те душите детски не затрили,
делиха с нас храната и съдба.
Летя живота в лош автомобил е
и излетя със газове в тръба.

Не знаех аз, тъй как ще се възпитам,
с другари все, и с гости и с хашиш.
Сега щом стане нещо - ножа пипам, -
за щастие от него се лиших.

Като изтръгнат храст мен вятър влачи,
По пътя аз се хранех, помня зло, но и добро.
И аз добре почуствах лакът значи, -
щом ръгат мене с него под ребро.

Аз бях и там, къде са други били, -
с които, аз делих на две съдба.
Летя живота в лош автомобил е
и излетя със газове в тръба.

Нас в студове каляват сериозно,
и никому и в нищо отказ там.
Така чеченци, що седят край Грозни,
изпращат от Кавказ във Казахстан.

А там - в Сибир, върви им на бръснари,
с тълпите от народи, с неподстригани бичи, -
за зеки място, за евреи стари
за не убити още басмачи.

В Анадир що злато сме отмили,
там нам трошат и лостове в гърба.
Летя живота в лош автомобил е
и излетя със газове в тръба.

И пихме всичко даже политура, -
лак, и лепило, но, и да мълчим.
Със спирта все лъжем куршум глупав -
щом умни тъй все ги лъжем нали?!

Аз водка пия с орех за утеха,
коняк със плов с узбеките, по-тяхно - е пилаф, -
в Норилск, при леярите във цеха,
опитахме да пием даже сплав.

И зъбите със злато сме набили,
за старост - дар - пари ще набера.
Летя живота в лош автомобил е
и излетя със газове в тръба.

В аула какви ли песни не се виха!
Как скачахме там голи по скали!
И докато мен от пътя не отбиха,
чечено-ингушет станах дори.

Един получи рана с нож наръган,
Друг - с дело бе така, ала пък трети - с трета бе...
Сибир, Сибир - държава що остъргва, -
къде живее се, къде се мре.

Аз къдрав бях, но къдрите са били -
там седем педи, днес плешиви, на.
Летя живота в лош автомобил е
и излетя със газове в тръба.

Аз тъй със спомен само се тревожа -
но все така: На помощ! Караул!
Бият чеченци немци от Поволжие,
и боят е в град Барнаул.

В саморазправа стигна се до тука,
като стена стоя и за планинци щит аз бях, -
едни и други бяха не от тука,
ала се биха сякаш е за тях.

А тези що на „подвиг“ вдъхновили,
във гроба са - лежат и се въртят, -
свързаха ги тук и в автомобила,
най-главен сам в тръбата излетя.