Врати в жандармери
и в болници зейват, -
натегната нишка до край, -
и демони френски -
глупаци големи,
но могат и те да кръжат.

Наследство в мене - точно е, -
последствия предвиждам:
Мен демон днеска води ме
града Париж да видя,

Той мрънка ми: Изпий бокал!
Послушай ти китари -
по руски кръчми мъкна там,
със българи, унгарци.

В природа устремен, в гора,
трева, вода аз исках, -
но демон френски бе това:
Природа не обича.

Като беглеца от пандиз, -
води където щеш ти, -
пияни ли, и трезви ли
но винаги поредно.

Бе гений той - другаря мой,
безумец и хайлазин, -
кога в съзнание се връща той -
куц демон все ще язди.

Под душа отрезвя, стои,
унищожава вялост, -
и демон руски ни души
да губи не успява.

А що, другарят сътвори -
От Бога, не от демон, -
от друго бе тесто, нали,
и иначе замесен.

Него отвътре не ще въртиш
ни с остро, нито с тежко,
макар че плътно той се огради
с дувара най-враждебен.

Да пием - с наш ума пиян
е дело кръвно що ли, -
какво сме рекли, ние я,
на прави и виновни!

А нишка скъса се, - така, -
спасете кожи тука!
Реват и болници за нас,
а също префектура.

Към демон тихо си вървим,
с гранатите - под танка, -
на пода блеснали сълзи,
а в тях мътнее франка.

А пеят цигани за страст
цигулките люлеят -
и вливат ни тъга-печал, -
до гърло в нас я леят.

А влага лей се от уши -
по-глупаво излиза, -
цигулки пак таз смет дори
в ушите ни все тикат.

Арменци с гривни, с обеца
с хайвер ги хранят ето,
другарят мой с чер ботуш стар -
си стреля с пистолета.

Подути жили и в кръвта
дори и тромба плесна, -
А демон тет-а-тет така,
хихикаше по-френски.

В живота ни - все суета, -
и плюй на префектури!
Другарят ми подписва там
сметки, пари тук тури.

Врати в жандармерия
и в болници зейват,
натегната нишка до край, -
и демони френски -
глупаци са тези!
но могат и те да кръжат.