Пришита е колосана яка и кител сив е стегнат някак строго - и ето, легнали на спусък са безкръвни офицерски пръсти - много. Настъпи време! А кой знае това? Наистина е близо много то: Да, къс е жеста от кобура пак до бръснатото, сляпото око! Движението свърши и се духа в мишена - беше косъм паднал, що - с усмивка Смърт втрещи очи от дуло в бръснато чисто, в сляпото око. А вижда се във вежда отстрана, там редом нещо бие се, бушува - в око сляпо - не пусната кръвта, пулсираше, а значи се бунтува. Така преди, и да опита своя път от ухо в мозък, към тила накриво, - в миг се загледа тук внимателната Смърт във жалката беснееща се жила... Забавила се тя - но бе сгрешила: Сега обратно във кобур легни! Така Смъртта за първи път е била с Живота близко, от когото се гнуси.
© Васил Станев. Превод, 2019