Поръчано е време от Късмета все така, и седем фута под кила нам давано, небето подели със океана синева - две синеви във хоризонт са станали. А вярно ли е, морския простор, невиждано пиян на планини е род и в бяс, в безумство, в кротостта: Вълните с гриви сиви, чисти, кат сняг по върха, и падовете между тях - са пропасти! А служба на стихии, не трае суета, в полюси два върви меридиан. Благословени хребети без край, благословен Велики океан. Нам брат е сам Велик случай, Вървенето сестра, макар - за всеки случай - разтревожени. На сушата желаят да върви нам по вода, звездите са прекрасно разположени. Напред ние все гледащи, сме почнали от а-то На някой не потръгнало е много днес - и сменяш курс, вървиш на сос, кат в планини на зов, на помощ и прекъснали възхода си. А служба на стихии, не трае суета, в полюси два върви меридиан. Благословени хребети без край, благословен Велики океан. Броим си ние загуби, щом буря е кога, - но не в коси, от сол сме побелели днес, - и скъпа океанската огромната сълза умива ни лицата просветлените... Взет е върха и - краища пробиват небеса! От небеса в земя - само миг ходи се: Едва е свършил рейс, и вече вдигаме платна - пак ние сме започнали възхода си. А служба на стихии, не трае суета, в полюси два върви меридиан. Благословени хребети без край, благословен Велики океан.
© Васил Станев. Превод, 2019