И защо ни са сюжети и интриги, - за всичко знаем, що са дали нам. За мен в света е най-добрата книга във пример - кодекс наказателния наш. Щом не търпи ми се или не спи се, от махмурлук лице се не видя - страница в кодекса съм аз прелистил, така не мога - до край го аз чета. Не давам на другарите съвети, и знам - за чест грабежа се брои. Ала току-що го прочетох, ето: До десет е, започвайки от три. Вникнете в тези прости думи много, - що са романите на всички времена! Там всичко е - бараки дълги като срока, скандали, драки, карти и лъжа. Години сто проклинам думи тези - зад всяка виждам нечии съдби! И радвам се на лека алинея: На някого все пак ще провърви... Сърцето бие кат ранена птица, щом алинея своя аз чета. Кръвта в главата ми се бие, и извика - щом идват мен ченгета да ловят.
© Васил Станев. Превод, 2019