Да няма тук следи - изметоха сега. Ругайте, позорете, мене в донос! Финал е хоризонт, а лента в край земя - аз трябва пръв да съм на хоризонта. Условията в бас съвсем не искат все, ръцете хващат баса без мерака. Условие такова - пътуваш по шосе, и само по шосе, без път обратно. И милите навъртам на кардан по стълбовете аз пътувам сам, но тук е дело - сянка пред мотора - ту черна котка, някой в черно борят. Аз зная не веднъж на мене слагат прът. Досещам се в какво и как ще ме излъжат. Я знам, де моя бяг с усмивка те ще спрат, къде през път въжето - да ме спънат. С такава скорост аз стрелките ги топя. прашинка има сила на куршуми. Кормилото съм стиснал здраво във ръка - щом болтове държат и не се чупят! И милите навъртам на кардан на стълба вертикално - аз съм там. Завъртат ми се гайки. Дай по-силно! Май скоро е въже, къде е шия. Топи се и асфалт, протектори и те. Лъжичката гори от близост на развръзка. Аз с гола гръд го късам спъващо въже. Жив съм! Свалете черните превръзки! С кои на бас жесток така се съгласих - нечистоплътни в сметки и във спора. В хазарт опиянен, но както се мълви, спирачки давам на хлъзгави завои! И милите навъртам на кардан напук на кабел и въжета там. И само проигралите с резон сте, кога се появя на хоризонта! Финала - хоризонт - е все далеч така. Аз лентата не скъсах, но е край с въжето. Не скъса кабел гърлото сега, ала от храсти стрелят в колелета. Аз в гонка тази съм - съвсем не за пара, „Не пропусни мига! - тъй мене молят Узнай, а има ли предел, на край Земя? И може би делят се хоризонти?“ И милите навъртам на кардан Куршума в гръб да вкарат не ще дам. Но не държат спирачките. И пропуск! Тъй хоризонт минавам аз на скорост!
© Васил Станев. Превод, 2019