В студове, в студове,
в опустели места
и нас други зоват градове, -
може Минск, може Брест.
В студове, в студове...

Не така, не така,
от тополи у нас
все далечните мамят места, -
някак там с веселба.
Не така, не така...

Как в дома ни да грей,
не ни стига сега
срещи нови, другарства на век, -
сякаш с нас е беда.
Сякаш с тях - е добре...

И да беше, то нам
харно нявга така,
се завръщаме ние в дома.
Де е наша звезда?
Може - тук, може там...