Щом такъв е другаря тук не другар, и не враг, - така, Щом веднага не си познал, добрина и злина, - ти тегли в планина, - със риск! Ти недей го оставяй сам, с теб завързан в едно е там, - и кой е - си разбрал. В планина, щом не каже ах, щом разкисва - и все унил, крачка стъпил на ледник - свит, и пристъпил - във вик, - Значи редом с теб - е чужд, не пази го - ти го гони: Не се взема на връх, така тези без песен са. Ако не мрънка, не сумти, дори смръщен и зъл, върви, щом си паднал от скала, стене той, но държа, Щом след тебе върви кат в бой, на върха стои в радост той, - значи, като на себе дори довери му се ти.
© Васил Станев. Превод, 2019