Когато аз се спъвам в стихове, кога не е до рима и размер, - и на другари пея за море, и за моряци - силно грифа взел. Мене сушата днес не ще да ме спре и на грижите ми земните против, то вземете мен, моряци във море, в кораб вахти все за мен да са дори! Знае да плува всяка твар в море, под винт да е, не всеки там се вре, - а тук, на суша, този, що ходи пеш настъпва, блъска те - и бяга свеж. Мене сушата днес не ще да ме спре и на грижите ми земните против, то вземете мен, моряци във море, в кораб вахти все за мен да са дори! Известно - свят не е на кита три, а ние - него трима не делят. Не се вилнее - в чужд пристан щом си - а в свой забравих волностите - пак. Мене пък сушата днес не ще да ме спре и на грижите ми земните против, Лодка да, моряци, само е за мен, на веслата чашка с водката нали!
© Васил Станев. Превод, 2019