Посвещава се на евпаторийския десант
Зад нашия гръб все и падане, залез остават,
макар и нищожно, невидимо да излетим!
Аз искам да вярвам, че черните наши бушлати
ни дават възможност и днеска да видим зори.

И днеска пред всички ни казват: „Умрете геройски!“
Ще пробваме - зная! Да видим какъв е обрат.
Аз само помислих, цигарите пуша не мои:
„Тук кой както може - аз искам да видя зора.“

Особена рота - е почит особен в сапьора.
Не скачайте с ножа от клони в гърба ми сега,
напразно старание, аз с гърло в рани се боря
аз днеска до края свой все пак ще видя зора.

В тила преминаваме, държим се, в съня да не режем,
и тук аз видях го, направили проход едва, -
такъв още малък, зелен, нежен бе слънчогледа
но вече обърнал главата си там към зора.

Зад нашия гръб в шест и тридесет са тъй мисля, -
не само и падане, залез, но полет, зора.
Проводници голи със зъби скриптя и ги чистя, -
зората не виждам, но знам ще изгрее сега.

...Върви оредялата рота към нас на обратно.
Що беше - не важно е, важен е форта взривен.
Аз искам да вярвам, че грубата работа наша
дари вам възможност за изгрев без мито съвсем.