В далечно съзвездие Тау Кита
е всичко за нас не понятно, -
сигнала тръбим: „Кои ли сте там -
псувня те ни пращат обратно.

На Тау Кита
живот в красота -
живеят си, впрочем, по-разно те -
другарите наши по разума.

И ето в в светлинен се движа лъча
без помощ, обаче посредством,
към Тау Кита, таз самата летя,
оправил на място с ней нещо.

На Тау Кита
е нещо така, -
че тау-китайските братя там
са мръднали, - в наше понятие.

В момента аз в анабиоза лежа,
тъй буйстват все таукитяни, -
по-рядко аз с тях, така връзка държа:
съвсем стават те хулигани.

При таукити
слова в алфавит -
са малко, и строй - буржоазен,
и хумор при тях - безобразен.

Като в задник свой, приземих звездолет,
с изкривилия се отражател.
Аз викнах по-таукитянски: „Здравей!“ -
Що значи по-нашенски - „Здрасти!“.

А таукитян
цял с външност - в лъжа, -
тук с тях - и не се състезаваш:
явява се, ту се разтваря...

А таукитян за мен - вам папуас, -
туй кратко за тях все намекват.
Извиках: „Галактика в срам е от вас!“ -
Те в отговор нещо ми светват.

На Тау Кита
условия са:
Тук без атмосфера и душно, -
но таукитяни - радушни.

Запален им викам аз: „Мамка ви да!..“
но техника бърка тотално -
буквален бе толкова тук преводач,
че мен за самия бе срамно.

Но таукити -
са скот те нали -
навярно, са вече в пиянство:
явяват се, ту се разтварят...

„И братя по пол сте, - крещя аз, - мъже!
А що...“ - тук гласа ми се срина, -
Аз таукитянка за циците две:
„Я давай - и казвам - спомни си!..“

Тя: “Я се махни!“ -
не е кат, преди -
мъжете не щем и да знаем, -
пъпкуване тук е сегашно!

Не помня как вдигнах аз свой звездолет, -
летя си обратно омаян:
Земята е с триста години напред,
в теория гнусна на Айнщайн!

Ако е пък там,
кат на Тау Кита,
ужасно това ми се струва, -
Що е, ако ли там - се пъпкуват?!