Днес потеглят мъже - и то как,
изоставят те посев в полето.
От прозорци не виждаш ги вече -
те разтварят се в пътния прах.

От класа все изтича зърното -
в неприбрано поле е сълза.
Ветровете са хладни и ловко
днес във процеп текат.

Вас чакаме - с конете в раван!
В добър час, в добър час, в добър час!
Ветровете попътни да не бият в гръб, а да милват.
И върнете се скоро в дома!
Върби плачат за вас,
без усмивките ваши бледнеят и съхнат рябини.

Във високи сме здания пак,
и без вход са те - никой не радват -
тук очакване и самотата
вместо вас си живеят в дома.

А загуби и свежест и прелест
все на вашите ризи цвета,
даже втръсват и старите песни
днес досадни за нас.

Вас чакаме - с конете в раван!
В добър час, в добър час, в добър час!
Ветровете попътни да не бият в гръб, а да милват.
И върнете се скоро в дома!
Върби плачат за вас,
без усмивките ваши бледнеят и съхнат рябини.

Всичко в болка едничка боля,
и звучи всеки ден непрестанно
вековечно нареждане брани -
на молитвите глас в старина.

Вас ще срещнем пешаци, с конете,
уморени, не цели, - така.
Само не в пустота скръбни вести
и предчувствие в тях.

Вас чакаме - с конете в раван!
В добър час, в добър час, в добър час!
Ветровете попътни да не бият в гръб, а да милват.
И върнете се скоро в дома!
Върби плачат за вас,
без усмивките ваши бледнеят и съхнат рябини.