Вода във шепи пълнят просто и бързо слагат във уста - запас вода за черногорци с живот до тридесет - в запас. Да се умира беше чест и дали с куршум и с матов нож, ала в гроба свой взел си враг двама-трима, враг жесток. И спусък щом е читав още, в седло, с коляно, стрелят те, - и в плен не вземат черногорец - той просто не се дава в плен. Те щат до сто живота да е, в живот са жадни - век с цена, - във край, с небе и планина е, с море е също до глава: Шестстотин хиляди са порции в една бе шепа все вода... но преживяват черногорци дълъг век - до тридесет в запас. Жените им с вода ще спомнят, с деца са в планината те до този миг щом вече могат да са с оръжие в ръце. Беззвучно и си слагат траур, гасят огнища с вода те, мълчат - в трева сълзите ляха, за да не чуват врагове. Чернеят в мъка и жените, кат плодородните земи, - зад тях чернеят планините, сами ги огън пепели. А мъст бе истинска открита - без мисъл сам не палиш тук: Горят и хора с планините - кат не съгласие и бунт. И века пет, - как Бог наказва, кат мъст на сина за баща, - пламтят планинските пожари и черногорските сърца. Царе менят се, царедворци, но чест е винаги - смърт в бой, - не уважават черногорци отгоре с тридесет живот Да се родя веднъж е малко - да расна в двоен корен щом... Черна гора, не стана - жалко за мене втори роден дом.
© Васил Станев. Превод, 2019