Кой ни каза: „Горя тя до край!
И в Земя не ще хвърлите семе“?
Кой ни каза - Земята умря?
Не! Тя е притаена до време.

Устоя материнство в Земя,
не отнето, - море не изгребват.
Кой повярва - Земята горя?
Не! От мъка тя черна изглежда.

Като разрез, траншеи лежат,
зейват ями от бомби кат рани,
те, оголени нерви в Земя -
те неземно страдание знаят.

Ще търпи, ще понася туй все.
Не пиши ти - Земята саката!
Кой ни каза, че Земята не пей
и че вечно е тя замълчала?

Не! Звъни тя, и стона глуши,
от отдушници, с раните някак.
Та Земя - туй са наши души,
със ботуши не стъпкваш душата!

Кой ни каза - Земята умря?
Не, тя е притаена до време.