На Марина
Тъй ли - в изба ще се пей,
от студа е просто!
Тъй ли - тръгне и се мре
от туберкулоза...

Тъй ли - стенеш без слова,
а може, под китара,
тъй ли в тройката шейна -
си заминал в „Яра“!

Ей я напаст - не сласт,
тъй ли карта в цвят,
тъй ли щастие крада,
тъй ли просто съм аз
в страст...

Все в безкрай тегли на–
вечен е стремежа.
Тъй ли от свод вода,
тъй ли във пролет лее...

Може, песен е без край,
а може без идея.
Аз я печка ще - да построя
или просто сея...

Няма щастие тук все,
и отпред все цвят червен,
не изпятия куплет,
не дарения букет...
Ех...

На зло на все съвсем,
със звездата в лапи,
без реклама, без герб,
все накриво крача, -

Не ще гоня някой все,
мирис не ме мами...
Да почина, дъх си взел
със звездата в лапи.

А без нея така -
нямам нищичко аз -
и живот невесел, да.
И трева - нейна пак.
Ей, - така...