В Молдова все във степта така от огньове светлей, без циганските шатри е не виждат се съвсем. Виж циганите нощем все, напускат стана там. И само едни спомени от циганите са. И тъй нищо, юне-ме-ме-ме, не ще кажа и ни "бе", ни "ме". Ай, не-не-не, ай, не-не, не-не, Ай, не-не-не, ай, не-не, не-не...
* * *
Две китари зад стена жално те не вият. Те са в дървен дом така и с циганите тия. Вече циганин - не прост, вместо табора - колхоз! По-добре е сто совхоза, вместо цигански обоз. Вие, циганите и сте, не подли, а честните! А чергари бяхте всички, вече сте отседнали! Ех раз, хей и пан, Циганин в колхоз е там! И ансамбъл музикален, вместо циганския стан. Я ми тука ти кажи, във очи сълзи все? Та в ансамбъла са вси, все едни блондинки Вече циганин - не прост, вместо табора - колхоз! По-добре е сто совхоза, вместо цигански обоз.
* * *
Ех, сокол мой, мисли ще отгатна, Как, с каква ти си бил вечерта. Така и за Волф Месинг вече зная: Той ще познае, как аз станах нея пак. Ти не търси в невяста своя щастие, така при нея друг е крал в гърди, ти не заглеждай дама в светъл цвят все, така сокол ти циганката виж.
© Васил Станев. Превод, 2019