Късно беше и смешно то - и аз не исках, но да крия - е все едно свърши делото... Бе в пролет разгар, той топи снега веселба е със хумора, в ручей си тече нежния стиха, и мисля тука аз: Я, пролет е! Ти - никак виното на бас не пий, и не окачвай ти ключа на врати, щори затвори, не късай - цветя, ти не късай и сама не дари, не поглеждай - щом загуби ума, - затаи се, замри! Със огъня ти - без шеги, заключи и мечти, да почукат в пролет ти забрани, - а зимъс - пусни. Ето и в стъклата сняг... На съдба е знак?! А дела кат сажди с цвят бял - в самотата са. И надежди все падат от ръка, кат цветя закъснели са, тук и пролет днес - вечна и една - ах, туй съвсем проспах. В прозореца виж - нуари се там в двора таи, в януари и пейзаж - в пустош ли. Все мете врати. В нощта до зари тъй пристъпват преспи все към врати - заранта опитай и отвори, просто и умри! Със огъня ти - без шеги, и мечти си забрани, така затворени под ключ ти ги държи, после пък пусни. Студове все в зима под ред - все зловещи са, - Зимната любов, казват че, по-надеждна е. И надежди все падат от ръка, кат цветя закъснели са, тук и пролет днес - първа и една - знам, туй съвсем проспах. Ах, дявол вземи, ако искаш - на бас виното пий, ако искаш - ключ сложи на врати погледни в очи, - тъй щом преспи и в януари все стоят край врати, пак видяла в стъкло пустош ти, - порти отвори! И пей до зари, и цветя - щом от сърце - късай ти, щом ти искаш да дариш - подари, палят ли - гори!
© Васил Станев. Превод, 2019