Калта днеска, не ще да пролазиш, а от горе ръми - бог не спря... Мамка му! Днес ловците са с празник: Днес ще стрелят в глигани с ищах. Ведра биха и гонят към блато, и си бършат те мокри чела, все презират горите от злато, преклонени в хазарт на стрелба. А ловци за кръвожадност не ги бийте, и ловците ги носете на ръце, - в сос глиганите така са апетитни, като пушен бут, глигани много щем. Не тревожат се с мисли, глигани - за какво и за що - като в плен, от шум все ще побягват глигани, те тишината търсят съвсем. И неважно - тук рев или, плач е, - Духа ловен е неуловим. Трети номер е днеска удачен: три глигана е вече свалил. И патрони летят там от рано, без разбор и без ред ще сразят, - Сякаш радостно бий с барабани боен, свеж пионерски отряд. А ловци за кръвожадност не ги бийте, и ловците ги носете на ръце, - в сос глиганите така са апетитни, като пушен бут, глигани много щем. Шум и огън, консерви с меса са, специалната водка - за лов. И пълзи смирен звяра във рани, омагьосано гледа във ствол. А след туй - в кани спирта се плиска, спря хазарт, сякаш биха те в бой: Череп на звяра сряза му изстрел - и рога протръбиха отбой. А ловци за кръвожадност не ги бийте, и ловците ги носете на ръце, - в сос глиганите така са апетитни, като пушен бут, глигани много щем. За лова ми разказват с охота, над жарта така бут те въртят: "Май тъга, в нас това е, за фронта, за атаки, а и - за смъртта. Тук сме сякаш отново в пехота, тук сме сякаш отново в щика, оцелелите тук са от фронта те душите спасяват в лова..." А ловци за кръвожадност не ги бийте, и ловците ги носете на ръце, - в сос глиганите така са апетитни, като пушен бут, глигани много щем.
© Васил Станев. Превод, 2019