Казваме "бури", а не "бурите" - и думи стават вкусни и са кратки: от "вятър", не "вятър" - тъй без ум сме, от палуби изтръгнал той е мачти. И на прокобите стои ни вето - почит на нюх в компаси, носове. На вятър мишците умели платна опъват кожени добре. На чаша звездна - истинска - Везна старец Нептун съдба решава наша, и псета, Кучета ловджийски в глад, с протяжен воя нас ни гонят в Чаша. Кат призрак на корвета легендарен, люлеем се в съзвездие Везна. и сякаш се заострят струи вятър разпарят те и кожа на платна. По курса кораб друг се мержелей, върви и в буря ход не намалява. Я вижте - там бесило се люлей на рея, по обесени скучае! А провидение бе с него черно: Без вятър, тихо - и спря часа, - попътен вятър - бяс обърка скверно - и не намира нашите платна. И мислим, че се чува нечий зов - и тайнствени и точните сигнали... За жертва на скалата си готов, не в призове и в гонките, за слава. Изпитваш туй, невиждано по-рано, простор си пил с очи, с кожа, с уста... Кой в океана вижда вода само, той планина не вижда на земя. Пей, ураган, нам в уши песни злите, под череп проникни, в мислите влез; Лей, звезден дъжд, в души всели ни ти вечна болест земна и в море.
© Васил Станев. Превод, 2019