- Е, що, Кузма?
- А що Максим?
- Що прави сме
все виж, стоим?

- Да тъй все виж,
защо крещят, -
що с песни вси,
и що те щат.

Къде не чуй -
все беднота,
къде не плюй -
с блага в маза.

И в кръчма там
с нетрезвите -
и много са 
там влезлите.

Кой зъл - мълчи,
добрия - пей.
И слух върви,
жив Петър е!

Не ще е то
за тях добре!
Върви - добро
моли шише?!

* * *
- Кузма! Андрей!
- Какво, Максим?
- По-бързо хей
съобразим!

Е-е-ех -
трима сме!
- Трима сме,
на трима е!

* * *
- Е, що, Кузма?
- А що Максим?
- Що прави сме
и пак стоим?

- Сега не ясно
е съвсем:
И там висят -
и тук висят!

И само днес 
все бият се!
А главен все -
Емелка е!

- Та, Петър бе!
- От първо бе.
- Не тръгва все
щом трезви сме!

- Кузма! - Добре!
- Носи шише!
Е-е-ех -
трима сме!

- Ах, ти!
- Не върви!
На три - 
не се пий!

- Защо с Кузма -
на двама дай!

А ти, Кузма,
тъй трезвен виж -
остане там ли,
сам вземи.

* * *
- Кузма, Кузма!
Защо си там?
Да гледаш спри!
Ела при нас!

- Защо пък те -
муха как мре,
избиват се,
и се горят!

Не разбира се!
Андрей, Максим!
и на един -
съобразим!

Такъв върви
раздор при тях,
не стига и
за двама там!

- Пугач! Жив си!
И дай! Дави!
- Ах него, ти! -
и на един!

* * *
- Е-хей, Кузма!
- Е-хей, Максим!
Ех-ма, Ех-ма!
- Що е, Кузма?

- Тях дявол взел
сега съвсем!
И трето е -
шише за ден!

Пропих се хем аз,
в края съм -
по от мъртвеца
трезвен съм!

Съвсем унил -
ще бъде зле:
Щом видя ги -
аз пак съм трезв!

- И - сме така -
без плач, Кузма, -
съвсем - бардак
ред няма пак!

В бесило ти
ще стигнеш знам -
и няма хич
във кръчма пак!

Не се забравил -
е беда!
Пиячка само
вечната!

Живот ли - е,
и земен рай?!
И легнал - не,
умирай знай!

* * *
И никак ние и съвсем:
Подиум що, върху що е?
Не! Без спирт не ще разберем...
И шише голямо щем?!