с любов за юбилея 60 години
Ах, как успя да се родиш с късмета - с държавата си връстник почти! Живя във всичко ти, що с нея беше. Щом още жив си ти, благодари. В шестнадесет Олеша рецитира, година страшна - в двадесет бе ти. Сега "без други, тези пък умират"... Щом още жив си ти, благодари! А беше ти началник Полотьора. Кажи, - ръката на сърце сложи, да знай Лаврентий Палич - и умора! - какъв ли, ти би станал - щом си жив? Ти все във бой със кожа - що се струва, до нерви напоена в суети. Би казал Николай Робертич: "Юра, щом още жив си ти, благодари!" Макар, че ти син първи не дочака рано, ала от ножа рана ти спаси. "Добрия ти човек от Сечуан" е жив още. Мерси, че жив си ти. Защо гада на циганин във длани, стопанин сам е на съдбата си. Ти скачай, циганин, на коня дървен, гони коне! Мерси, че жив си ти. "Да бъда или не?" - не бе напразно. Да бе, но само, си нащрек ти пак. Спомнете си конструкцията падна? - но живи сме, мерси на теб Дупак. "Марат" го няма - със създател странен, за "Турандот" Пекин надига вой. Ти дръж се, брат, - твой "Кузкин" е с три рани, все пак благодари, че жив е той. Любов, Надежда, Зина - също само! - И трупата подбрана, тъй едни! и с тях Софка-Ръката златна - мама... Щом още жив си ти, благодари! Едни с коли, и тях цени не плашат, - за пиещи транспорта конски - и помислиш ли, един в сцена падна - щом още жив е той благодари! Един ли, два ли пъти тебе снимат, без празник бе - век половин... Ти тук с лета тринадесет пробива - едно за три. Мерси, че жив си ти. Шестдесет при медицина тази! Пфу! Туй дар - с бели си коси. За побелелите коси без жалба, щом още жив си ти, благодари! В Милано бе, не се боя от риска, - И тъй вървя! (Живей веднъж така!)... Сега - Париж, и близко Сан-Франциско, И даже - при желание - Москва! Париж в Таганка дълго със страст е, бъркат театъра французите с пандиз. Не огорчавай се, че няма да е "Майстор", - Кажи мерси, че още той е жив! Беда с очи зли, ревностно опасна - ще спре ли тя над тебе да кръжи? Когато ти и сто преминеш някак - ще пеем все: "Мерси, че жив си ти!" Пий, атаманe, - здравeто ти дава, Пий, ти казашки, кога и Кошевой си! Таганското казачество желае добро на теб! Мерси, че жив си ти!
© Васил Станев. Превод, 2019