В тайга на шейни, на брички стари, в шапки с кожа и ушанки - там все бягат - и солиден, беден, много богат в храсталаци непознати, - кой по-често, кой по-рядко, - във леговище на вълк, в меча бърлога. Стоят, уморени са боксьори, гренадири са вековни в два обхвата, в три обхвата или още. И аз въздух ям, дъвча и гълтам: Бивам само тук напълно - зад решетка от дървета, - но на воля!
© Васил Станев. Превод, 2019