Възторжен съм! Душата пей! И опонентите измрели, и в подсъзнанието все общо приеманите перли. Плочата ни първа не свири - тя вече тъй - заяжда ли? Какви ги свършихме Маринка! Живот - един, един, един! Тридесет и три - тежат в мене, на Дейвис плочата му спря. Искам със теб, във бой, в траншея - в Христова възраст да умра. А ти - сама си виновата, че имаш собствени деца! Обичам те с любов на брат аз, по-силна, може би, е тя!
© Васил Станев. Превод, 2019