Така помнете: Прокоби - туй е суета, - стреляйте в черен котарак, и пъти три се плюй така - това помнете! Не треперете! В молитва можете нали от Страшен съд да се спасиш, - но господа, с куршума ли, то ще умрете! Кой се прокрадва край стени, във сянка и зад гърба ви? Едва се чуват крачки и - тъй погледнете! Във вино истина - лъжи. Кой се напълно довери - паднал с нож в гърба лежи, - и се пазете! Зад маска не се знай лице, в очи - куршума блеснал все, С разчета е точен и ясен. Той не ще тръгне на ръжен, до зъби е въоръжен и много, много опасен! Не доверете му тайни свои, сън дори, и без излишни думи вси - и под куршум така глави не поставете! Калта и блато родиха го при нас съвсем; Неважно - прав си ти и не - той в хода пуска пистолет веднага пали. Все жаден, хитър, зъл, страхлив, кога той пий, е тъй сълзлив, циничен е не се гнуси: "Кога и колко?" Днеска - аз, а утре - ти, - без суета ни нас гърми. В зеници нищо не блести - кат дуло в колта. Зад маска не се знай лице, в очи - куршума блеснал все, С разчета е точен и ясен. Той не ще тръгне на ръжен, до зъби е въоръжен и много, много опасен!
© Васил Станев. Превод, 2019