Аз си мечтая наяве и на сън, кораби как ще отплават... В рейда не виждам тъй своите само - без тях - дали те забравят? Те май във чужди страни заминават само от тук, се отърват, - и се възвръщат в романите наши, те за мига да се върнат; Те да не са във сковала ги спалня - и вятър слушат в горите, плюят на рейса далечен, омразен, и са в Одеса самите... Слушайте, вие! Да съдим кого ли и тъй защо пеем си днес? Знаете ли, тези тъжните хора пукват - печем се пък ние!
© Васил Станев. Превод, 2019