Ние възпитани сме, кражба да клеймим,
така и още - употребата на спирта,
и в безразличие на родство с чужденци,
и в поклонение с контрола наш всесилен.

На география,
ей на - са торове,
при тях там - мафия,
при нас - все още не.

У нас - балет, у нас - заводи и хайвер,
у нас курорти са прелест, млеконадои,
"Аерофлот", Толстой, и дини, танкер е,
от бронз отливат при нас разните герои.

И после, - що ли са,
а там - побой е все,
у тях - еротика,
у нас - не още са!

И киловати милиони, милиард
в душите хорски вдигат наше настроение,
и всеки, значи китоловец и хамал
печалба носи със всесъюзното значение.

За тях изписана:
болната психика.
При тях са - хипи все,
у нас - мерси поне!

Защо другари, все мълчим за капитал,
когото Маркс още клейми в известна книга!
При тях напалм, а тук банкет, а тук е страст,
и незначителни са личните интриги.

Там Джони с Джимита
на всичко плюещи
димят с колите си;
тук - не, не случва се.

Къде вървим, и завист в нас е за какво?
И свобода на слово, цяла в нафталина...
Аз свърших. Край. "У нас" говорил съм - защо -
визирах себе си - аз съм шеф на магазина.

Тъй що, ругали сме - 
не трябва вече знам.
Летя при баба си
в Израел е тя.