А за мене все казват: Съвсем не е гений - аз съгласен съм - с мен не гордеят се днес, интегрални и другите там, изчисления не разбирам - не с този съм аз интелект. Казах аз, че басейна е цял океан - не веднъж ме упреква приятел в това, но и даже физика известен Айнщайн, както аз, относително всичко разбра. Стихове пиша аз все за дрехи от вата, - И такива.. Ще кажа това без хвалба: Някак тъй мой покоен съсед във палата в нощ към мен пропълзя и на глас зарида. Аз за всичко там пиша: животни, предмети, и за хора аз ща, тайно любя жени, но в редакция, знам тъй погледнаха, ето - ах, захвърлих те, Муза, - мен ти ме прости! Скучен казват бил съм - да, не съм бил аз в Ница, в стихове за вода и мъгли все мълвих... Ех, загина приятел в пиячката, викам - той би спомнил, как аз веднъж го впечатлих! А сега аз пробуден от сънища дълги, от кошмарните нощи - аз дишам си пак, и от бяла, пребялата треска отърсен - чакам нова, но пиша отново все пак!
© Васил Станев. Превод, 2019