Откъде у мен са тъй груби маниери?! Поживей ти с мен, бъди даже не пеша... Мене мама ме роди в риза със късмети, и с червения колан ме препаса тя. Откъде у мен се взе смръщеното чело? От какво ли в цвят бял е моята коса? Мене татко ми дари тяло здраво, черно и не празни мисли вложи в ума ми - да. Да се къпя взех в Сандуновска баня, - и със потта гоних аз злото недобро. Годен - в смисъл с чистота и образование, тук и трябва гласа - от чистото сребро. Пял бих ясно аз така, пял бих аз романси, Пял бих аз за главното само тъй за вси, всички ще прощават и всички казват здрасти, но не даде Господ, - такъв гласа уви! Ала искам да възпея, във романса що ли, тъй макар най-главното само е така! И крещях с хрип аз - със застинал дъх са хора, и не смръщва се никой, вярно е това! От кого е сън такъв, хем лъжа, хем плюене? Аз предвид имал съм мъжа, ала не жена. Затаили сте дъха - вие мене слушате, а сега все просите - но не ще ви дам. Бе роб Божи, носи кръст, бяха в роба въшки. А изплашват въшки - щом секат глава. И поплакват, те вървят, вече с ръце пълни, не забравят грубо те бутат си деца.
© Васил Станев. Превод, 2019