Все заложена пара - гълтам слюнка - виждам там! - мой живот, но не разбрах. За какво играя, просто рубла ей така вече втръсва ми това: Проиграл - до край сега на залог във рая. Ще препусна аз преди Велики пост не по вражеския - в ангелския - стана, пред очите във почуда на Христос заставам. Воля в глътка лей се в гладния стомах - и добре живее, щом той е веселяк, и тъй си пие, смей се с пълен джоба там - и добре живее, щом той е атаман! В кръв ли устни стиснах аз към прозорец крача пак, от прозорец скок в асфалт - ангел жали - сложи, тъй на мен сега крила - скача с мен във тъмнина, мека китка от цветя той под мен ще сложи... Ще препусна аз преди Велики пост не по вражеския - в ангелския - стана, пред очите във почуда на Христос заставам. Воля в глътка лей се в гладния стомах - и добре живее, щом той е веселяк, и тъй си пие, смей се с пълен джоба там - и добре живее, щом той е атаман! Смърт прокрадва се отзад - кат апаша чака кяр, - ще я порна в корем пак - прави ми поклони. Сатана - от него в бяг - не се лъже - още как! - Виж - в Дон синия аз пак длани съм намокрил! Ще препусна аз преди Велики пост не по вражеския - в ангелския - стана, пред очите във почуда на Христос заставам. Воля в глътка лей се в гладния стомах - и добре живее, щом той е веселяк, и тъй си пие, смей се с пълен джоба там - и добре живее, щом той е атаман! Чаша с вино, пълня и с кръв петна там - защо ли! - туй на дъно не върви - страх или пил славно! Само, само си отпил, - всички, що погуби ти, вдигат се със сила, и шумно и скандално. Ще препусна аз преди Велики пост не по вражеския - в ангелския - стана, пред очите във почуда на Христос заставам. Воля в глътка лей се в гладния стомах - и добре живее, щом той е веселяк, и тъй си пие, смей се с пълен джоба там - и добре живее, щом той е атаман!
© Васил Станев. Превод, 2019