Карам със жените здраво, и сега която хвана все сравнявам аз като с една: Нека е с високо чело, нека да е пременена, настрани съм - срещна ли жена. Аз по-рано се стеснявах - и с усмивка аз минавах, и година тъй с една съм бил. А сега - вървя не виждам, не ми пука, с кой е чичо този, който в органите бил. В черно тяло са жените, с тях в постеля да склоните - само смях ще бъде просто в мен. Даже ако умолява, даже екстрен случай да е - много трудно ще съм аз свален! И защо с такъв аз напор с пола женски във война съм: Изучавам ги кат мой портрет. Половин век - тъй аз вече - изучавам тези женски, и сега в лета - осемдесет.
© Васил Станев. Превод, 2019