В една държава с население... - но все едно е туй почти, с други държави във сравнение, - се ползва всичко с уважение - че вино само тук се пий. Без блясък царят бе в държава, - мърлив, небръснат като нас; ще цапне щом си ще цигара, - с две думи, просто той е наш, - тъй бърка ни с това ума. Бе племенник с чичото си гаден, преди и онзи що не пий, но скъса нишка гнила той, - и в гроба прати чичо свой, не пи приживе с чичо-гада. Когато други чуждоземци, различно мислещите нам (Кой - изповядвал бе ислям, а кой - от глупост, както немци), при нас пристигат по дела - на две те някак със греха в дома обратно заминават, - не поразени с шум и глъч, и не по масите кавга, а туй, че царят наш е тъп и че не го и уважават. У него щерка беше също, тъй бе за женене мома: Красива - ала с камък в бъбрек, пие от раждането тя. Старае се той, цар бедняка, мъжа пиян да е съпруг: Счита пиянството за благо, - бащи по-нежни не знам тук. Бутилка носи, тъй той дал е: "Ей щерко! На, пийни си ти!" А таз крещи: "Аз сутрин - не!" - да пие сутрин не желае, или комедия играе, - защо играй - сами са те? "Върбичка моя, пий, ти още, наследницата дъщеря! Да знаеш ти, че мъка просто - с народа си да си пиян! Зет за мен - даже не за завист, търси ми зетя, намери! И нека е страхлив кат заек, да не е трезвен, той мерзавец, кой пие в обяд, - покажи! Ти бащините мъки чуй ги: Напразно не се аз боя, гадини трезви тези тука че са потайни, зад гърба! Живях доволно, аз и в грижа, товара свой нося дете! Ако аз тебе значи виждам с един от тези! Тъй обижда!.. И без да ща убивам те! - Ох как аз трезви ненавиждам!" А сутрин - е държава в баня, - и без почивка туй върви. Обича царя наш пияни, алкохолици наши вси. От трезви той - кат от проказа: Щом срещне тях - той бяга как и укази издал е даже, кяр за пияни в нищета. Стените с лозунги пак бяха, - по център, ей тъй беше пак: "Живей гуляй и веселбата! И долу трезвената гад!" Отдавна трезви няма още и те къде и как са ли, и в частност все имотни... Сам той - на власт - не ще се пий. Но трезвите все сбират сили, на гладно щом сме пили пак, но верни нам са гуляйджии донасят ни - къде и как. На митинг против спиртни пари събрани в кръг, - ще хванем днес, като тълпата с дъх в лице, и с водка в шланга тях ги давим! Те все крещят и хулиганстват - не казвам как оригинално, Да, трезвеници са, - кошмар! Но ние гонихме нахални и задържахме спиртен цяр. В туй време трезви се сплотиха край някой си там вожд, и в бой да са се осмелиха, - секретно, тихо, делово. Но ходят те не по банкети, а да работят. И за страх на вход пияните пикети едва държат се на крака. А вечерта - съвсем полека - решиха те да изпълзят: седят, не пият, нагло гледат! ...на царя беше нужен зет. Яви се зетя по поръчка, - ще кажа - ох, какъв той бе! Зараза трезвена той ръчка, изтребва я съвсем и сбръчква, И във двореца - първо хем. Ура! Те сили рязко губят, и главатар ще сгащим хем: Щом виждат бръснат - хващат тука лек - принудително съвсем! В начало - доза алкохолна, но - тя да е тъй без вреда. Без съпротивата - така: Дни пет - и тук се скършва воля, сам той сестрата вика: "Оля!.." Той наш е - днеска и до край. Да беше както ангел значи, и кой е зетя?..Ей така! Той бе на трезви сам водача, на вино пробвал бе вкуса.
© Васил Станев. Превод, 2019