Машини вървят, ето още в запас -
към крайната цел туй е точно, -
навярно, Анчаров е с песен за МАЗ, 
товарен с каспийска сельодка.

Вървя аз по пътя, кат просяк с торба,
и с ум пестя ги копейки
и сили разходвам аз също с ума,
във ватенка вика стопен е.

Къде съм, защо? - ще живея, щом знам.
И може - без да съм напрегнат.,
Събуждам се, ставам, щом мога да спя,
да пея, щом буря не жегва.