Не ми трябват обети, кълнене е ресто, не обличайте в скъпите кожи вий мен. Бих желал, аз да знам кой от вас ще е редом, когато отпред ми бесило се вей. А когато край мен тържество така светва - вас аз виждал съм много. Да видя, щом мра, кога вас там по прохода водят за клетва, кой от вас лъже - не мигнал, щом се кълна. Мен ме гледаха всички в очи и във водка, но невидим, тъй аз да погледна желах кой на гроба, от вас, ще танцува чечьотка в сбор последен на скелети и на тела.
© Васил Станев. Превод, 2022