Послушен и възпитан като мен, не ставай -
кълна се кавалер бих станал аз на нея: 
Бе тя с розови бузи, и охранена,
такава симпатична, ала бе бяс!

Който с бяс не е добре -
той и гасне вече все,
който със бяса е добре -
страх не хваща го поне.

На ръцете хора са,
позабравили дела,
но жената бяга - пак,
във ботуши - бяс е тя.