Това е всичко! Сън дълбок завърши! Не дава се и никому и нищо! Аз сам вървя, отделно като пътник в поле летищно от където се излита! Ще посетя надводната обител, която кораб другите наричат. Ти капитане мой, другар, спасител! Забравяме нещата що били са! Не помня нещо - мен е нужно, може! Жената със която сме познати! Да помниш туй - е просто невъзможно, щом то е просто и не нужно, - как е?
© Васил Станев. Превод, 2022