Тъй кратки като пословици,
и дългите от безсъница
пристигат нощи - покойните
при мен, щом ще се гаси.
И бял стиха нечий повтаря се
щом ще е, стократна наградата,
че сам ще се смея на свадата
като в бяла светлина.

Кога туй се преодолява все -
и нищо се не поругава все,
и там, нейде там се отлага днес
във благия хълм полегат,
и спи - не се вижда старание,
Стареене, а и умиране,
стократно, по-старо предание -
като псалма не доизпят.

Не ще са и попълзновения,
ни пеене, ни вдъхновения,
в душата ще е изстъпление,
с кавказкия нож затъпен, -
че гърмове бяха небесните,
джуджета живяха чудесните,
живяха и бяха телесни те...
И тъй преживяха след мен.