Зад теб още не са
пътища с дела,
трудни минати - да,
и с тревожен знак.

И надеждно заглушен
шум е във нощта.
Сън сънувай ти съвсем,
сякаш си заспал.

Там отдолу, свят един
леко ти кръжиш,
а под тебе древен Рим
и в нощта Париж.

И невидим, без тегло.
Пее все гласа.
Вярно, само сън е то...
Но в съня растат.

Може би - все може би -
след години чак
пак да бъдеш тук ти
в полет свой в нощта.

Над земята ще летиш
и над покрив сам...
А сега ти спи, дете,
сън свой гледай там.