Със оттенъка синкав полека дим цигарен изви се така, и там музика носи се нейде - всичко просто тъй е за нас. Вино много изпихме, с усмивки, и си спомняхме дребни неща, - но за главното ние мълчим и, само главното се замълча. Да, за туй ти не каза тъй никак - и напрегнат наш разговор бе, - ти го можеш, от тебе излиза. Правих вид, че не помня съвсем. Ние щем тъй да бъдем щастливи - и се стори нам леко това, че ще мине и трудност, бедите, ще заминат далеко от нас. И съвместно да минем в живота, ние щем, ала то е едно, нам за щастие нужно е много: не съвместен живот, а любов.
© Васил Станев. Превод, 2022