Кой извика: "3емята горя,
семената за посев не хвърляй!"
Кой извика: "Земята умря!"
...За минута тя само бе мъртва.

Тя е майка. И болка е тя.
И моретата ще й останат.
Кой повярва, че тя изгоря?
Почерняла от мъка е само...

Като рани траншеи стоят.
Черни дупки са черните врани...
голи нерви в земята лежат
Като болка неземна от рани...

Но зарастват и ще отболят,
не наричам земята саката!
Ще роди тя и своя поет,
своя песен ще има земята...

Не. Звъни тя. Камбана е тя.
И след раните свои запява...
Тя, земята е нашта душа.
И ботуш да я тъпче, остава...

Кой извшка: "Земята умря!"
Тя е жива и в тебе, и в мене...