Вдигат котви и пак тръгват в своя маршрут,
и обратно се връщат по пътя след време...
И след месеци път с тях и в жега, и в студ,
аз се връщам при вас, та отново свой курс да поема.

А не иде от там най-добрият другар,
най-любимата вярна жена не се връща.
Тук се връщат, уви, други. Кеят е стар.
Не му вярвам сега, нито вярвам в съдба, и на себе си също.

Но как искам да вярвам, че не е така.
Не модно сега да горим под небето.
Ще се върна и аз тук при вас на брега...
Що попеем, нали, ще се върна, преди да ни вземе морето.