Жълти пламъци в съня...
Сънен изхриптявам:
«Ще се съмне и деня
всичко ще оправи!»

Съмва - а отново мрак.
Радостта къде е?
Незакусил - пушиш пак.
Пий - да изтрезнееш!

Ех, пак, карай пак -
пий - да изтрезнееш!
Ех, пак, карай пак -
пий - да изтрезнееш!

В кръчма влезеш - юс зелен,
белички салфетки -
рай за шут или кретен,
а ти - птица в клетка...

Смрад и мрак във всеки храм -
дякон окадява...
Нещо не е в ред и там,
не е както трябва!

По планински път пъхтя -
нещо ще се случи...
На върха стърчи елха,
долу - вишна. Скучно!

Може би, обвит в бръшлян,
склонът би ме радвал -
нещо още трябва там...
Не е както трябва!

Ех, пак, ех, карай пак -
не е както трябва.
Ех, пак, ех, карай пак -
не е както трябва.

Полската река тече.
Няма бог. А светло!
Вее вятърът синчец -
чезне път в полето.

В лес навлизаш - тъмен, гъст.
Баби Яги викат.
И завършва тоя път
с брадва на дръвника...

Плавно бият такт коне,
бягат - не желаят.
И по пътя не е в ред,
камо ли накрая!

Осквернено е навред -
в кръчмата и в храма,
не, момчета, не е в ред,
нищо свято няма...

Ех, пак, ех, карай пак -
нищо свято няма...
Ех, пак, ех, карай пак -
нищо свято няма...