Сега като тротил ще експлодирам.
Нетворческия бяс ми вдъхна тя...
Пристигна Муза в моята квартира. -
Пристигна, поседя и отлетя...

Уви, аз нямам право да роптая -
разбрах я, убеди ме отведнъж:
Какво ще кажат хората - бог знае! -
за Муза, дето нощем е при мъж...

Но все пак ми е болно някак, тъпо,
За тази Муза носи се мълва,
у Блок била стояла доста пъти,
у Пушкин непрекъснато била!

Аз към бюрото хукнах с нетърпение...
Но, господи, помилуй в спаси!
Тя тръгна - грабна мойто вдъхновение,
три рубли също грабна - за такси...

Сам като звяр из стаята се мятам.
Но - жива да е Музата! Простих.
Отиде тя при някой по-приятен.
Аз очевидно зле я нагостих...

А тортата с цветя слана попари -
от скръб и тя изсъхва, като мен!
Допих коняка е няколко другари...
А бе за Муза той предназначен.

Отиват - като хора в черен списък -
годините... Сломен съм от тъга.
Тя си отиде тихо, по английски...
Два стиха ми останаха сега.

О, два, но аз съм гений, без съмнение!
За тях ми дайте лаврови венци!
За тези два: «Аз помня туй чудесно мигновение,
когато ти пред мен се появи!»